вторник, 15 септември 2009 г.

Пра-българин

Ето го и моето "излизане" или "coming out". Аз не съм, както и аз до преди малко си мислех, Българин. Аз съм Пра-българин, с голямо П и малко б.


В моята България фуражките не раздаваха салам на кучетата-водачи на превозни средства, които благоволили да спрат на зебра (без да ги е страх, че ще ги ритне).


В моята България като искахме да гледаме цици, не си пускахме Десислава нито Камелия. Откровено предпочитахме Тереза, Чичолина и други шофьорски идоли. Имаше и неколко касети за почитателите на по-екзотични комбинации, които днеска са оставени на спасението на Азис.


Според ред философии, а до голяма степен и моето схващане за света, това, което виждаме и това, което си въобразяваме, реално е едно и също за нашето същество. За това, когато на пациент в дълбока хипноза се внуши, че ръката му е докосната с горещ предмет на нея се появява мехур като след изгаряне.


Та и аз така - оставям сегашната Брюкселска провинция и се връщам да си живея в моята си България. Най-новата - 12 ли е, 13 ли - не знам. Пускам си ФСБ и след, уви, цели 15 години се връщам на изоставения път.


Една нация не е администрацията властваща над територия с име България. Една нация е духът, културата, спомените, истинската история, новото творчество, желанието за опознаване и развитие.


Пра-българин, продължение от спомените в ограничената вселена на контролирания от САЩ интернет, далеч от салами и супер-Бойковци. Да бъда смел и да кажа социален вирус ? Само ако има инфектирани. Ще поживеем, ще видим.


А може би и аз като Бергман - най-накрая съм достигнал "залата", където отдавна се разхождат и други.

1 коментар:

  1. еми така се получава най добре.....пък и се чете по-ясно като е с черен background....айде успешен път.....

    ОтговорИзтриване