събота, 19 септември 2009 г.

На вълка вратът му е як

Обожавам поговорки. Ако трябва да сравня Дзен стиховете и народните поговорки то първите ми приличат на бебешки стъпки в сравнение с вторите.


Та бях тръгнал аз да пиша за най-големия враг на Българина - комплексираната БГ Ентелегенция. Съвсем смело и открито смея да твърдя, че точно тази брутално комплексирана БГ Ентелегенция е виновна за последната фаза на разпад, в която се намира нашата нация в момента (държавата я закриха преди 2 години и оттогава е провинция на петата Римска империя носеща съкратеното име ЕС). Но нека почнем с примерите - барем стане по-ясно, какво имам предвид.


Зачетох "Български Хроники" на Стефан Цанев. Ми то не минава абзац без да бъде похвалена Римската империя и нейното чудовищно дете - Християнството. Мъката и противоречията са неописуеми. В един абзац се обяснява, как Българите преди 3.000 години достигат ниво на математиката, каквото останалия свят е достигнал чак днес (времето на атомните часовници), в следващия Аспарух преминава Дунава и тепърва?! започва да мисли, как да се устрои там и с кого да завърже контакти. Това факти, че Българската държава от десетки години напада точно от там и точно с помощта на същите онези славяни Константинопол, някак си г-н Цанев внезапно забравя (малко преди това сам го е писал).


След няколко страници се възхвалява строителното майсторство на Българите, които преди 2.000 години са строели дворците си канализирани и климатизирани (двойни стени, в пространството между тях зимата е преминавала гореща пара, затопляща всички помещения), но прхвърляш има-няма 10-ина листа и това бива забравено и във всяко второ изречение се намеква за високите постижения на Рисмката империя, а всичко що Българите постигат е иронизирано. Така например дори Стефан Цанев повтаря онази брутална измишльотина с Крумовските закони, която за мен вече е емблема на българската Ентелектуалщина. Всички сте чували измислената от гърците история за това как Крум режел езици, сечал ръце и крака, изкоренил лозето. Интересно после, какво е пил от празния Никифоров череп  ? Това брутално противоречие прави впечтление дори на Цанев, който само го отбелязва и подминава с лека ръка. Зашо ? Защото гръка е написал, че така е било и българския пишман-Ентелектуалец, със своето скапано самочувствие веднага го приема за 100% истина. Тези, които се мислят Българи, но не знаят, що за човек е бил Крум и защо най-вероятно можем да го считаме за най-успешния ни политик от многото ни изключителни кханове (царе/крале), да прочетат "12 мита за Българската история" на Божидар Димитров. Дано пък им просветне.


Друг прекрасен пример за това, колко ниско е паднала нашата Ентелегенция е отношението към собствената ни литература. То не са постоянни възхвали на Руската литература, на Западни автори, на Латиноамериканската литература, на Арабска или Азиатска, но за Българска литература се говори само брутално напънато, с много комплекси. Хубави книжки написаха последните години Георги Данаилов, Георги Господинов и много други съвременни автори. Хубави книжки, но нищо повече - нищо "светоборно", както казват централноевропейските славяни. А имаме "светоборни" достижения и то такива, които се нареждат до най-големите световни шедьоври на Булгаков, Маркес, Рушди и т.н. Даже смея да твърдя, че едно българско произведение се извисява над тези гений и скромно, но гордо, застава до философи като Лао Дзъ. Това прозиведение се казва "Под манастирската лоза" и е от гениалният Българин Димитър Иванов Стоянов или както е познат на всички - Елин Пелин. Излових ли ви в псевдо-Ентелектуалничество? Майтап да става :-)


Но нека не пренебрегваме музиката. Преди около десетина години се сприятелих с една много интелигентна сръбкиня от Белград. След няколко месеца тя веднъж се обърна към мен и каза (директен цитат) : "У нас в Сърбия винаги Българите сме ви смятали за неграмотни диваци, без култура и реално с никакви постижения в историята си. Поразена съм от това, колко опасно и могъщо  нещо са предубежденията, и как може съседи изобщо да не се познават." В тази светлина, следващите думи само ще предам и няма да тълкувам. Думите са на сърбин, професионален саксофонист, живял и работил цял живот в Скандинавия и Западна Германия : "В Европа нема по-добри музиканти от вас, Българите. В музиката е най-важен ритъма (математиката ;-), а благодарение на вашия фолклор вие сте ненадминати музиканти." Това ми го каза представител на нацията, коато ни смята за най-големите диваци в Европа. Но аз съм предпочитател на твърдите доказателства и примери и няма да забравя, как клипа на братя Аргирови на парчето "До вчера" (още известен като "Момиче от съседен клас")  седя поне 6 месеца на първата страница на един от най-добрите Industrial/DarkWave магазини в САЩ. А колко от вас дори си го спомня как изглежда ?


Да не подминаваме и киното. Тук няма да полемизирам, кои Български филми са добри и кои лоши, нито пък ще търся най-големия шедьовър (прекалено много са). Ще преразкажа нещо, което ми се случи неотдавна. С познати гледахме екранизацията на романа "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде". Перфектен разказ, добър сценарий, но малко пари и следователно слаби ефекти, слаба техника и чат-пат слаба игра на някои от артистите. Това беше достатъчно на много от познатите ми публично да оплюят и да се подигрят с филма, който иначе е спечелил над 18 награди от над 50-те международни фестивала , на които е участвал. Наградите не означават, че филмът гаранция е жесток, просто означават, че с нищо не е по-долу от това, което се прави от другите нации. Но не - нашия комплексиран Ентелектуалец побърза да го заплюе публично пред познатите ни от други нации, за което си навлече моят гняв и доста брутална интервенция.


Та стигаме май до финала на това есе, на който финал, ще повторя онази мисъл, че народ, който не познава миналото си не е народ и ще я допълня с моята, че народ, който не познава собствените си поговорки реално вече не е народ и няма да успее дълго да просъществува.


А на вълка вратът му е як, защото сам си върши работата.

С други думи, макар вълкът основно да се прехранва с мишки (90% от менюто му) то той има самочувствието да се изправи срещу всяко животно в гората, защото тези същите мишки си ги лови сам, когато и където си реши. Не чака благоволение, не чака позволение, не чака похвала. Та затова си има самочувствие той вълкът и ако случйно ти, читателю мой, изпаднеш в дупка, депресия, задънена улица - извикай неволята на помощ. Ако не е прекалено късно тя ще дойде и ще ти помогне - първо да се нахраниш сам, със собствените си ръце, а после и да останеш доволен от себе си и да добиеш самочувствие затова, защото и съвсем саменичък можеш да се справиш - ей с тия 2 ръце и с тая глава, която са ти дали дедите ти. Само гледай да не я забравиш някъде по пътя си, търсейки злато и почести.

1 коментар:

  1. "Таквизи сме ти ние: на гърци-владици, на лъжци-просяци, за инат, за салтанат, за моди, за угоди, за едение, за пиение, за игри, за кеф да правим даваме и наддаваме, а за общополезни неща са вкаскастяваме; затуй народните ни работи никак не харосват, но като те не харосват, то и ний ще видим ли някога добър ден?" . Написано от гениален българин сложил край на безредиците в Бългаския език и само за няколко години, внимание, пак повтарям за невежите, за няколко години изчиства нашия език от турцизмите, гръцки и подобни бълвочи на повече от 500 години. Този език (на източно българско наречие). *ПЕТКО СЛАВЕЙКОВ*

    Не малко познатия в Швеция е и авторът на „Кървава песен“. Буквално след броени дни е трябало да вземе приза си заръчан му от Алфред Нобел, но поради смърта наградата е предадена на друг. Синът на Петко, ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ

    Моят любимец Йордан Йовков с прекрасните си обагрени изображения на природата. Парадоксално е бил популяризиран от Турски професор по литература и направил името му известно извън териториите на БГ.

    Листът на имената се увеличава. Парадокса НЕ. Нашите български творци, музиканти, писатели са били оценени и четени повече от чуждоезичници. Идеален пример за Българското невежество. Не прозира ли тук нащата "българска" нишка на невежеството? Когато пра-българите преди хилядолетия са имали системи от постижения в областите на астрономия, градежи, напоявания, военни технологии, и нищо не е стигнало до ден днешен. Всичко е станало на прах. Няма писания от тях, няма и помен от езика им, няма ги градовете им, дори ги няма гробовете им. Всичко казано за тях е благодарение на китайски, арменски, арабски и индийски източници. Днес дори и на тези източници не вярваме. Напротив, все още се крепим на гърците и сме написали казаното от тях в учебниците по история за упрек на нашите деца. Трагедия!

    Този наш "интелигент" е потомък на забравата, невежеството и културния застой. Последните години доказват тази стагнация. Тук изниква въпросът, дали ще преживеем като култура, език и етнос? Мисля, че не за дълго. Нашият "интелигент" е на културното кормило и го оправлява усърдно.

    ОтговорИзтриване