Няколко мисли за двете Европейски култури и разликите между тях.

Последните 4.000 години Европа е разделена основна на две кутлури в отношение как според тези две култури трябва да се взаимодейства или реагира в обществото спрямо промените и развитията в действителността - събития, действия, случки, тенденции, мисли, реакции, взаимоотношения имащи влияние върху човека, групата, обществото.

Когато хора са близки - роднини, семейство, приятели, другари съседи, но също така и колеги, съотборници, съселяни, съграждани и т.н., предполага се, че те са честни, отворени и директни един към друг. Всеки един човек живее в своя собствен свят, който заедно със световете на останалите хора съществува на това място, на което сме в една абстракция която наричаме общ свят. Когато едно събитие или редица събития, предмет, действие, човек, абстракция, мисъл - нещо повлияе по някакъв начин или просто се появи в живота на група хора, всеки един човек вижда това "събитие" през собствената си гледна точка, която е част от неговия свят първо и после част от общия свят. ОБАЧЕ, тази гледна точка и този негов свят, макар и част от обкръжаващия ги, са по-различни (колкото и минимално) от гледната точка на друг човек близко в обкръжението. Всъщност при всеки един човек те са донякъде различни - ИНДИВИДУАЛНИ.

И в двете Европейски култури е прието и нормално, дори желателно, членовете да обсъждат всяко ново "събитие". След това изначално информативно обсъждане тези две култури имат коренно различен подход и поведение :

 1. Културата на командването. Тук всички усилия са към запазване на статуквото - състоянието на нещата такова каквото е. За тази култура е много типична "груповата мисъл", която се издига в абсолютен култ. Това е феноменът, при който когато един човек е част от група, той има вътрешната естествена тенденция максимално да пригоди своят светоглед, гледна точка и свят колкото се може по-близко до останалите, за да стане "неразделна" част от групата на всяко едно ниво - психическо и физическо. Отделната единица си мисли, че само така тази група може да функционира нормално и тя да се чувства добре като част от нея. Това е първият животински инстинкт в такава ситуация - групова, обществена, както искате я наречете. Тази реакция, инстинкт, поведение ги има при всеки един животински вид, защото това е най-лесния начин за преживяване на група индивиди по време на война. Подчертавам по време на война - в джунглата, в саваната, в планината е "постоянна война" и груповите, стадните животни са измислили този начин за да си осигурят спокойствие срещу хищниците.

Тази култура има съвсем ясна специфична структура - пирамидална. При нея най-мъдрият и здрав член на групата (стадото ) ръководи на базата на ОПИТА си. С други думи опитът на един елемент от групата ръководи живота на цялата група/стадо и съответно цялата група/стадо има кажи-речи една съдба, която се повтаря постоянно (Сизиф), защото всички следват пътеката на първия и нито един член на групата не е научен как да живее по друг модел. Всеки един елемент в групата повтаря поведението на главния или бива жестоко наказан.

Това е и моделът на поведение и отношение при първата култура. Гледните точки, които се отдалечават от гледната точка на групата, биват разглеждани като екзотика - дава им се глас, дава им се място, но единствено и само за да достигнат до върховният, най-опитният, и той да реагира. След като този главен реагира (във всяка една група в тази култура има лидер, или както те казват opinion-leader), останалите следват неговия сигнал. Тази култура друг начин на поведение не познава, затова и нейното развитие е изключително мъчително, затова тази култура постоянно разпалва войни за да запази статуквото (Сизиф), защото нейните лидери знаят да ръководят групата/стадото САМО на базата на опит. Опитът е знание получено след като едно действие вече е направено. Това знание се предава генетично и чрез учение. Тази система на знание обаче не знае как да реагира на промените и тя за втори път реагира по най-животинскиа инстинкт - инстинкта на самосъхранението в момент на паника, страха и агресията, инстинкта на войната.

Затова и в такива общества тенденцията е да се страни от инакомислещите, защото те са естествено в разпор с водача и традицията. Ако тези инакомислещи не се "строят в редичка" и не се вразумят и почнат да мислят точно като началника имат само 3 възможности - отлъчване; директен двубой с лидера за да се промени статуквото или третата възможност (най-често избирана в днешно време) е лицемерие, прикриване, подлост и лъжа. Затова в тези общества и култура очакването е, че промяна се носи от един човек (една птичка), който ще предизвика лидера в определена сфера и ще го порази в директен дуел. С други думи метода на кучетата, биковете § кравите, прасетата и съответно техните очаквания за кутлура и поведение - култура и поведение на красива агресия, надпревара за материално първенство и вечен стремеж към запазване на статуквото, който идва естествено и отвътре, и не позволява на членовете на тази култура да видят света по друг начин (Сизиф). Това е прекрасно описано в шедьоврите на Кафка например. Това е и причината тази култура да води вечна война срещу другата - Викинги, Германи, Свещенната Римска Империя, АвстроУнгарската, Пруската (Втората Свещенна Римска Империя), Третия Райх (Третата Свещенна Римска Империя), Великобритания, САЩ - всичките тези представители постоянно се опитват да наложат своята култура на командване и на животинския инстинкт върху другата Европейска култура, а и постоянно се стремят да я изнасят по света чрез войни и агресия. Тази култура друго не познава в ограничеността на своето статукво (вече стотици хиляди години) - те затова навсякъде "изнасят своя модел". Те го наричат "освобождаване", преполагам имат предвид освобождаване от човешкото у хората и завръщане към по-първични обществени форми като при чифтокопитните например. Основната цел на това общество реално е копие/клонинг, човек-копие/клонинг, група от еднакви човеко-копия/клонинги, общества от човеко-копия/клонинги или чифтокопитни.


 2. Културата на свободата - славяните (силно повлияна от българите и траките в цяла Европа), южните народи, французите и американците (не правителствата). Това е една култура, зашото основните събития изразяващи нейните характеристики, приемствеността и последователността на събитията, реакцията на тези общества към основни за Европа събития е една и съща. Една и съща е и реакцията на тези народи към събития касаещи живота на всички (войни). Основните събития при тази обща култура (породени от нея) са богомилстовото/катарството (започнали в България и разпространени навсякъде из тези народи) довело до революция в цяла Европа. Детето на тази революция е последвалият Ренесанс (започнат и разпространил се бързо пак основно из тези народи) и след това последвалата демокрация от Френски тип.

Тази култура има един малко по-различен подход към новите "събития" в живота, който се изразява в това, че всеки един член в групата има право и дори е желателно да изрази своето собствено виждане, да го съпостави с другите гледни точки, да направи сравнение или да не прави такова. Прието е също така за нормално това мнение или гледна точка да се обсъди отворено, като едно изразено мнение не е обвързващо за околните, нито се дава или би следвало да се дава като обвързващо. С други думи един човек в тази култура може да изразие мнение относно определено "събитие" или намерение за събитие, план и т.н., но това мнение не е дадено с цел влияние върху останалите членове на групата директно. То не е дадено за да предизвика водачът на двубой с цел взимане на кормилото и ръководене на всички по един модел.

Това различно мнение в тази култура се дава като още една гледна или опорна точка или малък свят (възможност) в общия свят, който останалите членове на групата са свободни да коментират, обсъждат, вземат или не вземат предвид. Това е тяхно индивидуално решение, защото в тези общества хората се възпитават като самостоятелни индивиди, които добре респектират определени основни права и правила, и точно тези правила определят границите и същността на групата/обществото. Това което го сплотява е свободата на всеки един ИНДИВИД да бъде себе си в това общество съвсем реално и в този живот, на тази земя. Затова ако инакомислещия в това общество реши да действа иначе, той е оставен свободно да прави това, толкова до колкото не накърнява правата на другите (право на живот, право на свобода, право на собственост).

Колкото по-малко са правилата/ограниченията, толкова по-добро и свободно е това общество за нуждите на неговите членове и толкова повече членове то привлича/създава. Това, което свързва хората в тази култура е ясното самосъзнение, че членовете на това общество са достигнали едно ОБЩО ниво на образование, което им дава достатъчна протекция и сигурност спрямо околния животински свят. Тази култура ясно осъзнава, че обществената верига е САМО толкова силна, колкото най-слабия неин член и ако има един гладен или жаден в обществото, то обществото е на ниво глад и жажда - нищо повече. Затова и хората от тази култура са винаги склонни да помагат, когато видят изпаднал в беда. Друга важна харектеристика е, че всички членове на това общество са еднакво уважавни - уважението не се гради на база опит/възраст/старейшинство. Колкото повече расте това знание и се споделя от членовете на това общество, толкова по-бързо обществото/групата израства извън досега на статуквото и се развива.

Но да направим дългата история кратка - този подход към чуждото мнение и действие, толкова до колкото то не престъпва основните права на свободен и сигурен живот на останалите в него (резултат от обши усилия), е единствения подход, който не отнема СВОБОДАТА на ИНДИВИДА да взема самостоятелни решения и да има светоглед, който не е копие на светогледите на останалите членове на обществото, и живот който не е копие на животите на останалите членове на групата. Също така не се стреми към запазване на статуквото, защото цел е развитието като индивид, човек, група от индивиди, общество от индивиди.

Времената в днешно време са трудни за представителите и на двете култури, защото тези две култури реално в момента продължават да водят война за надмощие, но не вече ниво междудържавно, както миналите столетия. Борбата вече е на междучовешко ниво, защото представителите на двете кутлруи доста добре са се смесили във всички Европейски държави (резултат от многото войни и политика). Последните 2.000 години често е надделявала културата на командването, затова и човешката цивилизация има минимално развитие през това време (дори електричеството и механичния часовник са открити преди нейно време - най-старата електрическа лампа е на над 2.000 години открита в Бизкия Изток, механичният часовник е открит (или запазен) от древните индианци в Америка).

Всичко зависи от всеки един от нас - искаме да живеем както до сега или искаме да имаме свободата да черпим от всички достижения на човечеството, свободата да решаваме как искаме да се развиваме, правото да бъдем уважавани не по-малко от "голямата" г-жа Меркел или "големия" г-н Борисов, типични представители на културата на командването. Или искаме да продължаваме да се преструваме, колко ни е гот, как сичко е супер, как утре ще бъде още по-добре. Само дето утре няма - всичко става днес. Днес се поддаваме на културата на командането и се учим да лъжем, да се страхуваме, да бъдем агресивни, да убиваме. Всичко някога се прави за пръв път, а каруцата се обръща от малкия камък (компромис).